Време...
Времето за мен е ужас, времето за мене е затвор без порта,
то убива, влачи, то превръща всички ни и всичко в прах и вечност.

Аз чувствам нежност,
завършен като полет на птица в сутрешно небе,
и се чувствам също,

Продължавам да играя понякога на шега,
продължавам да живея, сяшак на игра.
И всеки парещ ден,

 
... и ако имах име, ако имах цел,
ако имах смисъл само щях да продължа.

Да бъдеш различен, да бъдеш еднакъв.
Каква е разликата и къде сме я скрили?
Дали сме потънали в бездънни води от измама,

 Прозорците имаха розов оттенък, пътят розовееше нагоре по криволичещи ограничения, към розаво- ваниловото след обедно небе. Навсякъде виждах усмивки, приятели и любовници, надживявах себе си с всеки изминал момент, само че не знаех какв...

 ... но предпочитам да забравя вашите морали и устои,
вашите тегоби, ценности, религии и ритуали.
Да бъда сам, но себе си, едва ли мога,

Те потрепват безшумно над невинните ви коси,
заспали, дълбоко в приказния свят вие не усещате,
не виждате техните очи, не чувате и гласовете им,

Пианото удря последната си нота,
в мрака,
димът се носи бавно,

Никога не идвам сам,
не гледам с две еднакви очи,
не, не обичам с едно сърце.

    Преди няколко дни се запознах с една жена, мистериозна и красива. Оплете ме с думи и поглед, както се случва всеки път. Жените те оплитат, влюбваш се-  бавно и необратимо. Понякога всичко е толкова банално, че не искаш да го промениш...

    ...докъто белият сезон наближаваше, все повече и повече с всеки изминал ден, ние стоим затворени в топлата и уютна бащина къща. Мъглата падаше, и се сгъстяваше, точно както и зимата се приближаваше. Малкото, планинско градче издъхваш...