Време...

Времето за мен е ужас, времето за мене е затвор без порта,
то убива, влачи, то превръща всички ни и всичко в прах и вечност.

Но тази вечност мене ми е чужда щом съм с тебе сам,
защото само в твоята прегръдка аз съм вечен, но не на прах.

Не, прах не съм щом ръцете ми прегърнат те,
аз съм сила, аз съм вечност, аз съм любов.

Но времето все пак- затвор е, времето е винаги необратимо,
но за този затвор, за тези ръце, аз бих убил и себе си...